Безизкопни технологии в България

23.03.2012, Брой 1/2012 / Технически статии / Инфраструктура

  • Безизкопни технологии в България
  • Безизкопни технологии в България
  • Безизкопни технологии в България
  • Безизкопни технологии в България
  • Безизкопни технологии в България
  • Безизкопни технологии в България
  • Безизкопни технологии в България
  • Безизкопни технологии в България

Технически статии

 

Блицинтервю за сп. Екология & Инфраструктура на председателя на БАТТ и изпълнителен директор на Строителна механизация - Стефан Желязков, на управителя на ВиК Пловдив - Валентин Василев, на управителя на Водоканалпроект - инж. Ангелина Александрова, на кмета на град Пловдив - инж. Иван Тотев, и на главния мениджър Инженерни услуги и Активи в Софийска вода - инж. Петьо Велев.

В настоящия материал на сп. Екология & Инфраструктура представяме безизкопните технологии и тяхното приложение в България. След въвеждащата част, очертаваща същността и предимствата на тези технологии, предлагаме на читателите блицинтервю с представители на компании и учреждения, притежаващи богат опит в реализацията на такъв тип обекти у нас. Редакцията изказва специална благодарност към Българска асоциация за безизкопни технологии (БАТТ) за съдействието и предоставените материали при подготовката на настоящата статия.

Понятието ""безизкопни"" обединява група технологии за изграждане и рехабилитация на тръбопроводи, най-характерната особеност на които е липсата на необходимост да се изкопава канал за полагане на тръбопровода. Безизкопните технологии намират приложение у нас вече повече от 10 години и предоставят редица предимства. По отношение на възложителя това са: кратки срокове за изпълнение; монтаж на комуникации под препятствия, където е невъзможно или прекалено скъпо да се извърши монтаж по конвенционална технология; много малка работна площадка – 1 ~ 10% от размера на конвенционалната; с минимум механизация – едва няколко строителни машини; минимален обем на изкопните дейности – 3 ~ 5% от обема при класическите технологии; минимален риск от повреда на съществуващи комуникации; висока степен на безопасност при работа; минимално количество материали за възстановяване на настилки; липса на разходи за последващи ремонти през следващите 10 години.

Ползите при използването на безизкопни технологии се изразяват и в: намаляване на емисиите на СО2 – пряко до 3 пъти, а с отчитане на допълнителните емисии на транспортните средства в задръствания и обиколни маршрути – 50 пъти. Разходите за извършване на строителна дейност са не само преки, но и непреки (косвени); не се нарушава нормалната работа на предприятията в близост до работната площадка; избягват се затруднения за трафика, до минимум са сведени шумът и прахът, не се нарушава нормалният ритъм на живот на живеещите в близост - не се разкопават масово улиците и тротоарите, не се увреждат дървета и паркове, не се увреждат ценни исторически паметници и сгради.


› Реклама




България има потенциал да се превърне в център на безизкопните технологии на Балканите

Стефан Желязков, председател на БАТТ и изпълнителен директор на Строителна механизация

Какъв е досегашният Ви опит в приложението на безизкопни технологии?
Повече от 15 години следя развитието на безизкопните технологии. Първият ми контакт с тях беше свързан с изграждането на ВиК инфраструктурата у нас. За да усвоим и внедрим световния опит, посещавахме специализираните изложения, семинари и конференции. Убедихме се в предимствата на тези технологии и започнахме да прилагаме добрите практики в България.

Това беше и причината през 2007 г. да създадем Българска асоциация за безизкопни технологии (БАТТ). Скоро след учредяването й, асоциацията стана и първият на Балканите пълноправен член на Международното общество за безизкопни технологии (ISTT). Членовете на БАТТ- ВиК дружества, проектанти, строителни и инженерингови компании, представители на академичната общност обединиха усилията си за популяризирането на тези технологии, за по-широкото им приложение в страната.
В България безизкопните технологии се прилагат предимно в силно урбанизирани зони, под препятствия като сгради, пътища, под реки и т. н. Като ръководител на компания, специализирана в използването на безизкопните технологии, мога да кажа, че сме усвоили и прилагаме в практиката всички основни безизкопни технологии за монтаж и рехабилитация на подземни комуникации. Работим както в България, така и зад граница. Преди 3 години направихме и първата за България безизкопна рехабилитация на водопровод по технологията „Облицовка с втвърдяване на място”. Доказателство за успешното приложение на тази технология у нас е най-високото отличие, с което бяхме удостоени през миналата година, наградата No-Dig Award на ISTT - за реализиран значим проект. Това, което също е важно да подчертая, е, че вече произвеждаме машини и оборудване за безизкопните технологии, за нуждите на световния пазар. Отскоро внедряваме и друга технология за безизкопна рехабилитация, 100% без изкопни дейности - ""Спирално навита на място тръба"". Тази технология е уникална и ще даде нови възможности за справяне с проблемите на остарялата водна инфраструктура в България.

Как виждате бъдещето на тези технологии у нас в краткосрочен аспект?
В бъдеще безизкопните технологии ще се прилагат все повече. Голяма част от ВиК инфраструктурата в страната е изграждана през 60-те и 70-те години на миналия век. В експлоатация са и тръбопроводи, изграждани преди 80 и повече години.

Експлоатационният срок на тези съоръжения е към своя край, или отдавна е преминал, а над 50% от водопроводите у нас са етернитови, тоест от азбестоцимент - материал, класифициран от Световната здравна организация като канцерогенен и забранен за употреба в ЕС. Класическата изкопна технология предвижда използването на специални предпазни средства при изкопаването на тези тръби и депонирането им. Това е скъпо и рисковано от екологична гледна точка. От друга страна безизкопната технология предоставя по-евтини и екологични решения за рехабилитация на тези тръбопроводи, без да е необходимо да се изкопават и депонират старите тръби. Страната ни, като член на ЕС, е длъжна да покрива специални стандарти и да спазва определени срокове. Безизкопните технологии дават възможност за постигането на тези високи цели, защото не само съкращават сроковете за изпълнение, но и спестяват смущенията в трафика при градски условия, отделянето на вредни емисии, шум и прах и щадят околната среда. Наред с тези предимства, цените при безизкопните технологии са по-ниски, отколкото при класическите изкопни технологии.
Всичко това ще налага използването на безизкопните технологии в България. Смело мога да твърдя, че имаме и сериозен напредък в сравнение с повечето държави в региона. Развиваме се не само в посока изпълнение на проекти, а в обучение на кадри, производство и износ на машини, материали и консумативи за безизкопните технологии. Затова България има потенциал да се превърне в център на безизкопните технологии на Балканите.


› Реклама



Приложихме уникална технология за рехабилитация на канализационен тръбопровод

Какъв е досегашният Ви опит в приложението на безизкопни технологии?
ВиК - гр. Пловдив, прилага безизкопните технологии от няколко години. Един от първите ни мащабни проекти беше през 2009 г., а именно: изграждане на дублиращ водосток на северен открит отливен канал, под ж.п. линията Пловдив – Скутаре и околовръстен път Изток. Този проект беше част от програма за рехабилитация на ВиК мрежа на гр. Пловдив, финансирана със заем от Европейската банка. Осъществяването на проекта беше чрез технологията „микротунелиране” и се реализира на три етапа: изграждане на стартова шахта, монтаж на машината върху релсов път и монтаж на канализационната тръба на място, чрез прокарване на тунел с микротунелната машина (микротунелиране). Обектът беше с висока сложност на техническо изпълнение поради нетипичността на ВиК трасето – непосредствено до река, под железопътна линия и околовръстен път.

Друг проект с приложение на безизкопна технология, по т. нар. метод „тръба в тръба”, осъществихме при втори етап от реконструкция на магистрален водопровод по бул. Пещерско шосе. Основната идея при реализирането на този проект беше да се използва вече недействащ стар етернитов водопровод, като в него се изтегли нов полиетиленов. По този начин се реши проблемът с изключителния брой аварии на това трасе.

Безизкопна технология по метода „тръба в тръба”, в комбинация с безизкопна технология „хоризонтално сондиране” използвахме и за реконструкция на водопровод Ниска зона по бул. Копривщица в участъка между бул. Пещерско шосе и бул. Свобода и на водопровода Висока зона, захранващ блокове №10 до 24, бул. Копривщица, гр. Пловдив. Разработването на този проект беше наложено поради недостатъчно налягане във водопроводната инсталация и поради честите аварии на участъка. Основен предмет на проекта беше изграждането на нов водопровод за „ниска зона” чрез изтегляне на нов полиетиленов водопровод в недействащия стар етернитов, или чрез метода „тръба в тръба” и изпълнение на нов водопровод „висока зона” в локалното платно чрез хоризонтален сондаж.

Миналата година приложихме уникална технология за рехабилитация на канализационен тръбопровод посредством японска технология „спирално навита тръба”. Обектът беше на ул. Лайка гр. Пловдив и монтажът се осъществи като се използваха само налични ревизионни шахти, 100% безизкопна дейност. При метода рехабилитация на съществуваща канализационна тръба се отстраняват течове от аварии и се увеличава пропускателната способност на тръбата с около 20%, благодарение на новото полиетиленово покритие.

Планираме прилагане на безизкопна технология и на предстоящ проект за ремонт на съществуващ стоманен водопровод по бул. Никола Вапцаров, гр. Пловдив. В този случай особеност е това, че ще бъде запазен съществуващият диаметър на тръбата чрез „пайп бърстинг” технология.

Как виждате бъдещето на тези технологии у нас в краткосрочен аспект?
Този вид технология е изключително подходяща за рехабилитация на стари магистрални водопроводи, тъй като чрез нея максимално се запазва съществуващата улична настилка. Това е от голямо значение за трафика в района на ремонта, който не се затруднява като при обичайните изкопни дейности. Също така, води и до редуциране на разходите по проекта, тъй като не се налага възстановяване на настилка при приключване на ремонта. Освен това се намалява и срокът за изпълнение на строително-монтажните работи и не се създава неудобство при организация на движението по време на строителство.

Безизкопната технология има голяма приложимост при ремонт и рехабилитация на изхабена канализационна и водопроводна мрежа при преминаване на трудни участъци като железопътни линии, гарови комплекси и т. н.


› Реклама

 

Безизкопните технологии позволяват по-кратки срокове на изпълнение

инж. Ангелина Александрова, управител на Водоканалпроект

Какъв е досегашният Ви опит в приложението на безизкопни технологии?
Досегашният ни опит не е много богат, поради това че безизкопните технологии навлизат в България от може би 10-ина години. Освен това, малко трудно се възприемат от възложителите в България заради инерцията в мисленето, недоверието, непознаването на предимствата и възможностите на безизкопните технологии. Истината е, че при тези технологии сроковете на изпълнение са по-кратки, не се налага разрушаване и възстановяване на пътни настилки, подземни комуникации и други, а така се избягват неблагоприятните последствия от класическия изкопен метод на изпълнение в определени ситуации.

По изготвени от нас проекти има изпълнени улични водопроводи в гр. Кърджали по безизкопни технологии, външен водопровод в Община Джебел, които многократно пресича път от републиканската пътна мрежа, както и преминаване на главен колектор VII от канализационната мрежа в гр. Кърджали под бул. Беломорски и жп линия. Благодарение на този начин при изпълнение на горните обекти по безизкопна технология не се наложи спиране на движението по пътните артерии и ограничаване на трафика им в определени участъци.

Как виждате бъдещето на тези технологии у нас в краткосрочен аспект?
Бъдещето неминуемо е свързано с прилагане на новите технологии, каквито са безизкопните за сферата на инфраструктурното строителство. В България много малка част от населените места имат изяснен подземен кадастър, който да дава ясна представа за взаимното разположение на отделните подземни комуникации. По тази причина безизкопните технологии би следвало по-сериозно да навлязат в съвременното строителство на инфраструктурни обекти особено в населените места. Изпълнението по метода на безизкопните технологии спестява много време и запазване на съществуващите подземни комуникации. Поради ограничените финансови възможности за масова подмяна на старите водопроводи и канализации по тези технологии може да се подмени само тази комуникация, за която има осигурени средства.

Пример: Ако в една улица с ширина до 5 м се наложи да се изпълнява подмяна на канализация по класически изкопен метод и има положен водопровод, ел. кабели, газопровод като се започнат изкопните работи обикновено се разрушава водопроводът, късат се кабели. Всичко това води до прекъсване на захранването на консуматорите за определено време с вода или ток, до допълнителни средства за възстановяване на нарушените комуникации и други неудачи. Всички тези негативи могат да бъдат избегнати, ако се приложи безизкопен метод. Това доказва, че безизкопните технологии са особено подходящи за приложение в населените места, където има много и неясни подземни комуникации, както и труднодостъпни терени и ограничен достъп на строителни и транспортни машини.

Пловдив активно прилага безизкопните технологии

инж. Иван Тотев, кмет на Пловдив

Какъв е досегашният Ви опит в приложението на безизкопни технологии?
Пловдив е един от първите градове в България, който активно прилага безизкопните технологии. Само през 2011 г. изпълнихме 2 проекта, свързани с безизкопни технологии. Единият от тях бе преминаване под съществуваща железопътна линия. Ние сме убедени в бъдещото им развитие в Пловдив. Още повече, че от близо 2 години градът ни се оформя като своеобразен център на тези технологии. През 2010 г. под моя егида в качеството ми на областен управител в Пловдив се проведе първата Балканска конференция по безизкопни технологии – едно мащабно събитие за този сектор, по време на което бяха демонстрирани последните новости в него.

През пролетта на м. г. заедно с посланика на Япония в България Н. Пр. Макато Ито открихме рехабилитиран тръбопровод посредством уникална безизкопна технология ""спирално навита тръба"", която за първи път в България бе приложена в пловдивския район Северен.

Как виждате бъдещето на тези технологии у нас в краткосрочен аспект?
Анализите, които сме направили, показват по категоричен начин, че тези технологии имат големи предимства. Първо, не се нарушава пътната настилка, защото след нарушаване на всички структурни пластове на пътя, колкото и добре да бъде възстановена тази настилка, не може да бъде постигнато първоначалното качество.
Второ, до голяма степен се избягва неудобството за гражданите от затворени улици, затруднен транспорт, разкопани тротоари. Този показател ние не можем да го измерим реално в пари, но той е изключително важен.

От друга страна, самите технологии не са по-скъпи от сега съществуващите, защото се извършва реалната работа без дейностите по разкопаване, обратни насипи, асфалтиране. От гледна точка на цена и получен резултат безизкопните технологии са изключително конкурентни на сега съществуващите.

Безизкопните технологии имат своето място при поддържането на подземната инфраструктура в София

инж. Петьо Велев, главен мениджър Инженерни услуги и Активи в Софийска вода

Какъв е досегашният Ви опит в приложението на безизкопни технологии?
Софийска вода широко прилага безизкопни технологии при поддръжката и рехабилитацията предимно на водопроводната мрежа. Над половината от проектите за рехабилитация/реконструкция на водопроводи се проектират и изпълняват по безизкопни способи. Най-често се прилага методът на хоризонтално сондиране, който вече можем да наречем рутинен. Използва се и за изграждане и подмяна на сградни водопроводни отклонения и водопроводи с по-малки диаметри (до ф250), макар че е приложим и при по-големи диаметри.

Безизкопно изпълняваме и проекти чрез метода „релайнинг” или „тръба в тръба”, когато няма възможност да се осигури трасе за новия провод и намаляването на диаметъра на новата тръба е допустимо.

През 2010 г. Софийска вода инвестира в рехабилитация на два стоманени водопровода с диаметър съответно ф600 и ф1200 в много лошо експлоатационно състояние, която беше изпълнена по технологията Феникс - облицовка с втвърдяване на място. Рехабилитацията на водопроводи с такъв голям диаметър чрез безизкопна технология е сериозно предизвикателство и рядко се използва не само у нас, но и в световен мащаб. За професионализма, с който беше реализиран вторият проект, фирмата изпълнител беше удостоена с престижната международна награда No-Dig Award на Международното общество по безизкопни технологии (ISTT) за най-значим проект за 2011. Така извършената рехабилитация освен че подобрява експлоатационното състояние на водопроводите, има ефект и за подобряване качеството на доставяната вода с елиминирането на вътрешната корозия на водопровода.

Макар и по-рядко, безизкопни технологии прилагаме и при изграждането на канали.

Как виждате бъдещето на тези технологии у нас в краткосрочен аспект?
Безизкопните технологии имат безспорни предимства при работа в градски условия в силно урбанизирани територии, каквато е нашата концесионна област. Основното предимство е, че реконструкциите по безизкопен способ се извършват с минимално затрудняване на трафика, причинявайки по-малко неудобства за гражданите поради затруднен достъп до сградите и паркиране.  Голямо преимущество е, че при работа не се разрушава уличната настилка. Тези технологии позволяват и изпълнение на строително-монтажните работи в по-кратки срокове. Освен това, специално методът на хоризонталното сондиране е и значително по-евтин за водопроводи до диаметър 250 мм. Безизкопните технологии вече имат своето водещо място при поддържането на подземната инфраструктура поне що се отнася за София и вероятно тяхното приложение ще се разширява с усъвършенстването им и разработването на нови технологии.

 

 

 

ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ ПО ТЕМАТА

Рекултивация на депаТехнически статии

Рекултивация на депа

С появата на нови, по-екологосъобразни и ресурсно ефективни технологии за обезвреждане, процентът на отклоняваните от депата отпадъци нараства все повече. В резултат на това, както и на запълване на капацитета им, тези съоръжения следва да бъдат закрити и рекултивирани. Процесът на рекултивация обикновено включва два етапа – технически и биологичен. 

Какви са основните етапи при закриване на депа за битови отпадъци? Статията представя спецификите при изграждане на изолиращ екран, управление на инфилтрата и сметищния газ.

Ръкавни филтриТехнически статии

Ръкавни филтри

Широко използвани в химическия сектор, хранително-вкусовата и млекопреработвателната промишленост, при обработката и изгарянето на отпадъци, в големи горивни инсталации, в металургичната, керамичната и стъкларската индустрия...

Статията представя видовете, работните параметри и приложенията на тези важни за производствения процес компоненти.

Системи за дифузна аерацияТехнически статии

Системи за дифузна аерация

Обикновено с формата на диск, тръба или пластина, въздушният (мембранният) дифузор е безценен при преноса на въздух, а с това и на кислород, в битови или производствени отпадъчни води. Днес системите за дифузна аерация се класифицират въз основа на физическите характеристики на оборудването. Те могат да бъдат групирани в три категории: порьозни (за фини мехурчета), непорьозни (за едри мехурчета) и други дифузорни устройства.

 

Технологични тенденции в областта на пречистването на водиТехнически статии

Технологични тенденции в областта на пречистването на води

За да се отговори на новите предизвикателства, се разработват, тестват и прилагат редица нови технологии за третиране на отпадъчни води, които позволяват да се постигне съответствие както с настоящите, така и с очакваните бъдещи изисквания.

Технологии за рециклиране на електрическо и електронно оборудванеТехнически статии

Технологии за рециклиране на електрическо и електронно оборудване

Тъй като този вид отпадъци съдържат ценни и редки метали, както и потенциално опасни вещества, отговорното им управление включва на първо място повторна употреба на все още функциониращите устройства, поправка на повредените, извличане на електронните компоненти, рециклиране и обезвреждане.

Методи за пречистване на отпадъчни газове от летливи органични съединенияТехнически статии

Методи за пречистване на отпадъчни газове от летливи органични съединения

За почти всички стационарни източници съществуват мерки за контрол или предотвратяване на емисиите от летливи органични съединения или ЛОС. Обикновено се разграничават първични, вторични и структурни мерки, като ако не е посочено друго, те са приложими и за нови, и за съществуващи инсталации.


АБОНИРАЙ СЕ БЕЗПЛАТНО СЕГА

 

Уеб дизайн от Ей Ем Дизайн. Списание Екология & Инфраструктура. TLL Media © 2017 Всички права запазени. Карта на сайта.

Top