Българска асоциация по рециклиране, Борислав Малинов: Управлението на отпадъци е отрасъл от жизнено важно значение за българската икономика

Борислав Малинов, председател на УС
на Българска асоциация по рециклиране

Уважаеми г-н Малинов, как е структуриран отрасълът към момента и с каква технологична база разполага?
В продължение на 20 години България постепенно разви търговска мрежа, която до 2012 г. обхващаше повече от 1100 дружества с над 2372 пункта за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали по данни на МИЕ. Бяха изградени малки, средни и големи площадки, където последователно се извършват всички процеси по управление на отпадъците.

Изградената търговска мрежа образно можем да определим като четиристепенна. Първо са източниците на отпадъци и скрап: на битови - домакинствата и търговската мрежа; на технологични - производствените предприятия; на амортизационен лом - приватизацията и ликвидацията на предприятия с физически и морално остарели машини и съоръжения.

На второто ниво са малките събирателни пунктове, чиято цел е събиране и временно съхранение на отпадъците. Следват средните районни бази, които осъществяват събиране, временно съхранение, транспортиране, сортиране и рязане на отпадъците. Техни основни доставчици са еднолични търговци от малките пунктове, като базите изкупуват и технологичен скрап от предприятия.

Четвъртото звено от търговската мрежа са големите (централни) бази, чиято цел е превръщане на отпадъците в изходна суровина за металургията и оползотворяване и обезвреждане на ИУМПС и ИУЕЕО. Това са бази, които изкупуват големи количества от регионалните звена, участват в търгове за метални отпадъци, разполагат с организация за демолиране и рязане на излезли от употреба големи промишлени инсталации.

Какви дейности извършват и с какво технологично оборудване разполагат централните бази?
Централните бази са оборудвани с багери и мотокари за товаро-разтоварни работи, стационарни и мобилни преси за балиране, пресгилотини за рязане на метали, както и специализирани транспортни средства. Базите разполагат още със специални контейнери за съхранение, както и с инсталации за рециклиране на пластмаси и на ИУ от МПС и ЕЕО.

Така оборудвани, дружествата са способни да рециклират с цел оползотворяване или обезвреждане на ИУМПС, ИУЕЕО, пластмаса и хартия и да доставят метални суровини за металургията. Съществуващата търговска мрежа и изградените мощности са в състояние да събират, транспортират, третират и рециклират всички отпадъци на страната.

Кои са най-сериозните предизвикателства в областта на управлението на отпадъци у нас?
Общите приходи за миналата година на фирмите за скрап са 1,969 млрд. лв. По данни на НСИ БВП на страната за миналата година е над 77 млрд. лв., което означава, че приблизително 3% от БВП е от скрап. Това ясно показва, че управлението на отпадъци е отрасъл от жизнено важно значение за българската икономика.

В Закона за управление на отпадъци (ЗУО) обаче бяха направени редица промени, които на практика обременяват с административни тежести дейността с отпадъци, в частност с отпадъците от черни и цветни метали (ОЧЦМ), дейността на организациите по оползотворяване (ООп) и дейностите по управление на отпадъците от общините. На фирмите в бранша се налагат непосилни условия, в т.ч. ограничение за мястото за разполагане на площадката, банкови гаранции, видеонаблюдение, сериозни глоби.

Сегашното състояние на сектора заплашва с липса на суровини металургичната индустрия, отпадъците не се оползотворяват достатъчно и цели области са застрашени от безконтролно замърсяване. Прекалено големите изисквания към фирмите в сектора ограничават конкурентоспособността и възможностите за развитие на индустрията.

До какви негативни последствия за фирмите в бранша водят тези проблеми?
По обобщена информация от РИОСВ, към момента броят на площадките за дейности с отпадъци от черни и цветни метали, които отговарят на законовите изисквания, е около 900. През януари 2012 г. техният брой е бил 2372. Голяма част от закритите площадки вече са преминали в сивия сектор, като една от причините е именно невъзможността да изпълняват строгите изисквания на закона и високите банкови гаранции.

Това са предимно малки и средни фирми, работещи в общините от селски тип. Много от тях вече са регистрирани като автоморги и изкупвачи на хартия и пластмаса, за което не се изисква внасянето на банкова гаранция.

Рязкото намаляване на броя на площадките е предпоставка за образуване и изхвърляне на отпадъци на нерегламентирани сметища, и e в абсолютно противоречие с прилагането на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно отпадъците, където се посочва, че е необходимо икономическо стимулиране на гражданите с оглед по-добра събираемост на рециклируемите отпадъци, с което ще се избегне замърсяването на околната среда.

От 13 юли 2014 г. в Закона за управление на отпадъците влязоха в сила нови ограничения, съгласно които предаването на отпадъци от черни и цветни метали от физически лица се извършва безвъзмездно и то само на общински площадки, а към момента такива няма.

Друга новост е изискването да се плаща на гражданите за доставен скрап по безкасов път, при положение че повечето доставки са за дребни суми до 20 лв. Споменатите законови рестрикции са основната причина за намаляване на оборота на компаниите с 30 - 40% през изминалата година спрямо 2012 г., както и за освобождаването от работа на над 10 000 човека. Бизнесът декларира повече от 2 млн. лева щети, висок процент на междуфирмена задлъжнялост и невъзможност на компаниите да обслужват своите кредити.

Какви реформи в законодателната рамка считате за най-належащи?
Във връзка с облекчаване на режима и намаляване на административните тежести към бизнеса, Българска асоциация по рециклиране е предложила няколко основни промени в ЗУО, сред които премахване на безкасовото плащане, на безвъзмездното предаване на ОЧЦМ, на предаването им само на общински площадки.

Разрешението, съответно лицензът, както и банковата гаранция, трябва да се издават за конкретна площадка, а не за цялата фирма. Налагат се и промени в случаите, при които се отнеме разрешение/лиценз (и за ОЧЦМ, и за ООп).

Предлагаме да се премахне отнемането на разрешението за неизпълнение на условията в него и намаляване на случаите, за които се отнема разрешението; намаляване размера на наказанията за дейности с ОЧЦМ и прецизиране на съставите; намаляване на банковата гаранция, като усвояването й да става след влизане в сила на заповедта, с която се отнема разрешението/ прекратява се регистрацията.

В предложенията ни е заложено още: изискванията за площадките да включват и ясно определяне на разделното съхраняване по видове отпадъци, а не по произход и кодове; създаване на режим в закона за връщане на банковите гаранции за ОЧЦМ и ООп; срокът за съхранение на видеозаписите да бъде съобразен със Закона за частната охранителна дейност - 1 месец; срокът за съхраняване на отчетността да се намали, където е възможно.

Какви инвестиции са направени в сектора през последните 20 години? Какви мерки са необходими оттук нататък?
Дружествата в сектора са инвестирали над 1,300 млрд. евро в изграждането на материалната база за управление на отпадъците. Създадената база и набелязаната програма за изграждане на допълнителни поточни линии за рециклиране на различните видове отпадъчни потоци са в състояние да изпълняват националните цели по оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, превръщайки ги в суровина.

Днес повече от всякога е необходима стройна система за по-пълно и цялостно рециклиране на отпадъците с цел тяхното оползотворяване и обезвреждане, което от само себе си води до съхранение на околната среда и човешкото здраве.

Като член на ЕС, България трябва да спазва стриктно Директива 98/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, която установява законодателна рамка и ни задължава да използваме всички икономически инструменти, които могат да играят решаваща роля в постигането на целите за предотвратяване образуването на отпадъци и тяхното управление.