Асоциацията на еколозите от общините в България проведе 40-тата си асамблея

Събитието бе посетено също и от 520 италиански и чуждестранни журналисти, сред които по традиция бе и редактор от екипа на водещото издателство за специализирана техническа периодика TLL Media

Изпълнителният директор и член на УС на Асоциацията на еколозите от общините в България споделя впечатленията си от провелата се XXXVIII Асамблея на АСЕКОБ.

Изложението ще представи цялостна гама от технологии за сортиране, рециклиране и оползотворяване на отпадъци. Посетителите ще могат да видят различни видове сепаратори и автоматизирани станции за сортиране, както и решения за рециклиране на отпадъци от пластмаса, метал, хартия, стъкло и текстил. Традиционно изложителите ще презентират и технологии за получаване на енергия от отпадъци чрез изгаряне и газификация, а също и за компостиране и анаеробно разграждане, за химична неутрализация на опасни отпадъци, за възстановяване на редки метали от излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, трошачни инсталации за строителни отпадъци и др. Специален акцент ще бъде поставен и върху дигитализацията с технологични решения за IoT, платформи за проследимост и сортиращи роботи.

Традиционните методи за обезвреждане на отпадъци се преосмислят, като изкуственият интелект предлага интелигентни, базирани на данни подходи за ефективно управление на различни видове отпадъци. Изкуствен интелект вече се внедрява в редица аспекти на управлението на отпадъци с доказан успех. Технологията предлага множество практични инструменти на собствениците на компании, особено в сектора на одитирането и рециклирането.

През 2022 г. са генерирани рекордните 62 милиона тона електронни отпадъци, което е ръст от 82% спрямо 2010 г. Според прогнозите се очаква допълнителен ръст от 32%, до 82 милиона тона до 2030 г. Това са пропилени стратегически ценни ресурси на стойност милиарди долари. Понастоящем само 1% от потребностите от редкоземни елементи се посрещат чрез рециклирането на електронни отпадъци.

Обществената консултация ще продължи до 16 август т. г. и ще се фокусира върху следните области: предотвратяване (включително редуциране на хранителните отпадъци), разделно събиране, отпадъчни масла и текстил и прилагане на йерархията за управление на отпадъците и на принципа "замърсителят плаща".

През 2024 г. осемте икономики, изпускащи най-много емисии – Китай, САЩ, Индия, ЕС, Русия, Индонезия, Бразилия и Япония, заедно допринасят за 66,2% от глобалните емисии на парникови газове. Само Европейският съюз и Япония понижават емисиите си в сравнение с предходната година (-1,8% и -2,8% съответно), докато при всички други нивата се запазват относително стабилни (Китай: +0,8%; САЩ: +0,4%; Бразилия: +0,2%) или се повишават (Индия: +3,9%; Русия: +2,4%; Индонезия: +5% - най-големият относителен ръст).

Технологията може да има критично значение за изследването на космоса в бъдеще, като системата ще се справя с управлението на отпадъци, съхранението им и възстановяването на вода в рамките на дългосрочни мисии, включително мисии с екипаж до Луната и Марс. TCPS ще може ефективно да редуцира обема на генерираните от астронавтите отпадъци и да регенерира почти цялото количество вода, съдържаща се в тях, за по-нататъшна употреба.