AI сортиране може да направи рециклирането на текстил значително по-ефективно

Огромни количества текстил се изхвърлят всяка година, а едва малка част от тях се използва повторно или се рециклира. Нови технологии, базирани на сензори и изкуствен интелект, могат да променят това, като позволят много по-прецизно сортиране на отпадъчния текстил и превръщането им в суровина за производство на нови тъкани и облекла.

Текстилните отпадъци са сериозен екологичен и климатичен проблем в световен мащаб. Само през 2022 г. в Норвегия са изхвърлени над 80 000 тона текстил, а количествата продължават да растат. В продължение на години значителна част от употребяваните дрехи от развитите държави се изнася към по-бедни региони, където голям дял от тях в крайна сметка се депонира или изгаря.

"Текстилните отпадъци са огромно и сложно предизвикателство. Нашето изследване разглежда само една част от решението", казва Марианне Бакен, учен в норвежката независима изследователска организация SINTEF.

Първи стъпки към рециклиране в индустриален мащаб

Рециклирането на текстил в индустриален мащаб все още е слабо развито. През 2024 г. частната компания Norsk Tekstilgjenvinning (NTG) откри първия завод за рециклиране на текстил в Норвегия, разположен в община Сандефьорд.

Текстилните изделия, които не могат да бъдат използвани повторно, се раздробяват механично до влакна. Те се продават на предприятия за производство на прежда, от която впоследствие се изработват нови дрехи. Процесът обхваща различни видове текстил, включително полиестер и смесени материи.

Прецизното сортиране е решаващо

NTG работи съвместно със SINTEF за разработване на по-ефективна технология за сортиране. Това е ключов етап в процеса на рециклиране, тъй като един тон текстилни отпадъци може да съдържа около 2000 изделия, произведени от различни влакна и смесени материи. Освен дрехи, в потока попадат спално бельо, кърпи, завеси, тапицерия и килими.

"Завършихме пилотен проект с много обещаващи резултати", обяснява Бакен. "Разработихме сензорна система с камера с изключително висока разделителна способност. Комбинирането на получените изображения с алгоритми за изкуствен интелект позволява да се идентифицират видът на тъканта, нейната структура и качеството на влакната."

По-висока стойност от рециклираните материали

В момента част от текстилните отпадъци се преработват в продукти с ниска добавена стойност, като изолационни материали или подложки. По-прецизното сортиране би позволило производството на значително по-качествени продукти и по-ефективно повторно използване на материалите.

"За да се получи качествен краен продукт, е необходим качествен процес на рециклиране. Когато разполагаме с точни данни за структурата на текстила и състоянието на влакната, оборудването може да бъде настроено така, че да постигне оптимален резултат", допълва Бакен.

Следващата стъпка – европейски проект

Пилотният проект се провежда в лабораторни условия и частично в производствената среда на NTG. Според изследователите предстои допълнителна работа, за да бъде технологията приложена при обработката на големи обеми текстилни отпадъци.

"Необходими са повече експерименти с различни материали и по-големи количества. Досега използвахме налични на пазара камери и осветление, а анализът на изображенията се извършваше ръчно. Европейско финансиране би ни позволило да съберем значително повече данни и да разработим усъвършенствани AI алгоритми", казва Бакен.

Основателят на NTG Пол Ерик Харалдсен също вижда значителен потенциал в развитието на технологията. "В битовите текстилни отпадъци има огромен неизползван ресурс. Надяваме се да надградим постигнатото от SINTEF и да ускорим внедряването на решението", посочва той.

ЕС затяга правилата

От 19 юли държавите от ЕС и Норвегия са задължени да събират текстилните отпадъци отделно от битовите. Освен това Европейският съюз подготвя система за разширена отговорност на производителите, която ще ги задължи да финансират събирането и рециклирането на изработените от тях дрехи и обувки.

Тези мерки са насочени срещу модела на свръхпотребление, характерен за бързата и ултрабързата мода, при който големи количества евтини дрехи се произвеждат за кратък период от време и често имат ограничен жизнен цикъл.

Бързо развиващ се сектор

Съоръженията за рециклиране на текстил в индустриален мащаб тепърва се изграждат. През миналата година NTG е преработила около 650 тона текстил, но според компанията капацитетът може да достигне 30 000 тона годишно при достатъчни инвестиции.

"Международният интерес расте изключително бързо. Очаквам сериозни промени в сектора през следващите години, защото потреблението на дрехи продължава да нараства", казва Харалдсен.

Според оценки на NTG рециклирането на текстилни влакна може да намали емисиите на въглероден диоксид с между 91% и 97% в сравнение с производството на нови дрехи.

Ключови факти

• По данни на UNEP ежегодно в света се изхвърлят около 92 милиона тона текстил;
• През 2022 г. в Норвегия са изхвърлени над 80 000 тона текстил;
• Текстилната индустрия генерира между 8% и 10% от глобалните емисии на CO₂;
• От близо 30 000 тона събран текстил в Норвегия през 2022 г. едва 909 тона са използвани повторно;
• Около 49 000 тона текстил попадат в смесените битови отпадъци, въпреки че значителна част от тях биха могли да бъдат повторно използвани, поправени или рециклирани;
• През 2022 г. почти 32 000 тона текстилни отпадъци са изнесени от Норвегия;
• Производството на памук е свързано с емисии от 11 до 16,4 кг CO₂ на килограм влакно и значително потребление на вода;
• Полиестерът има по-нисък въглероден отпечатък – между 1,7 и 4,5 кг CO₂ на килограм влакно, но допринася за замърсяването с микропластмаси. Според Световната банка около 500 000 тона микропластмасови влакна попадат в океаните всяка година.